Лесен веган сладкиш с череши и кокос
 

На 3 юли беше Черешова задушница - денят, в който отдаваме почит на починалите. Поверието е, че тогава се прибират душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.

Не съм вярващ, нито разпален християнин, но се старая да запомням всички православни празници. Знанието за това как са живяли преди хората със своята вяра, обреди, почит към миналото и надежди за бъдещето, е вдъхновяващо. Освен това, преди да станат християнски, празниците са били езически. Просто фигурите в тях са сменени, но не и смисълът.

Всичките поверия са пренесени почти изцяло върху храната. Отново доказателство, че тя не е само начин за оцеляване, нито удоволствие. Тя е един от най-големите носители на културата ни. 

На Черешова задушница бях на село - Скандалото. Намира се в Ловешка област. Радвам се, че бях именно там, защото то става все по-важно за мен. Мило ми е за прекрасната ни къща, за родителите ми, които избраха да живеят там, за запустелите старинни постройки на над 100 години, за обраслия път към гората, по който вече не пасат животни, за прохладната река, която никога не пресъхва, за най-хубавите цвята, които са такива, защото са на майка ми, за птичките в гората над къщата, които нямат умора. Толкова ценни спомени имам от там, че не могат да се сравнят с тези от града. А и най-хубавите лета от живота ми - тези от детството - бяха в Скандалото с брат ми и братовчедите ми. Знам, че те завинаги ще останат в историята, и не искам да се връщат. Но сякаш искам да създам повече спомени там. 

Когато съм село, обичам да готвя това, което съм научил наскоро, за да изненадам родителите ми. А и вече е редно аз да поема юздите, щом се отнася за храната. Никога не ходя с празни ръце - нося предимно хляб или някой сладкиш. Но последния път, преди да отида, нямах никакво време да приготвя от любимите храни. Затова си занесох брашно, а останалото се намираше, ако не в градината, то в близките магазини. Изпекох няколко багети, панирах калмари, приготвих невероятни патладжани бюрек, чията публикация предстои, навъртях два вида сурови бонбони, останалата от предишния ден риба трансформирах в рибни кюфтета с картофи и каперси… Толкова вкусно се получи всичко, че баща ми предложи да остана още 2 седмици. Разбира се, майка ми ме научи на още нещо ново. Навивахме заедно любимите ми лозови сарми. А за Деня на детето ги почерпах с шоколадов сладкиш с череши, който знам от блога на Йоана Петрова. 

Толкова ми е любим този десерт, че всяка година го приготвям, когато излязат черешите на пазара. Нищо особено не е, търпи много импровизации, лесен за приготвяне е и е веган. Не че ме е спирал факта, че някой десерт може да съдържа яйца и масло, но сладките веган рецепти се приготвят по-лесно. Също плюс, особено когато не съм в собствената си кухня и не разполагам с всичко необходимо. 

Посвещавам го на всички покойници от моя род, които си отидоха без време и си останаха непрежалими. А на вас пожелавам да му се насладите с топка сладолед или любима напитка и да отпразнувате времето си на земята.

Лесен веган сладкиш с череши и кокос

Рецептата е адаптирана с промени от блога “Кулинарно - в кухнята с Йоана”.

За 16 малки или 9 средно големи парчета.

300 г череши, почистени от дръжките и костилките
80 г бяло брашно
80 г пълнозърнесто брашно от спелта
160 г захар
10 г бакпулвер
40 г кокосови стърготи 
2 щипки смлени ванилови зърна
200 мл оризово мляко с кокос или ядково мляко по избор
80 мл олио от гроздови семки
1 с.л. бадемов ликьор

сладолед и допълнително череши, по желание

Фурната се нагрява на 180ºC. Квадратна форма с размери 20х20 см се застила с хартия за печене.

В средно голяма купа се смесват брашната, захарта, бакпулверът, кокосовите стърготини и ваниловите зърна. В отделна купа се разбъркват добре с телена бъркалка оризовото мляко, олиото и бадемовият ликьор. Течните съставки се прибавят наведнъж към сухите и се разбърква с шпатула, докато сместа стане хомогенна.

Сместа се изсипва в подготвената форма. Отгоре се разпределят черешите. 

Сладкишът се пече в предварително нагрятата фурна за 40 минути или докато клечка, забодена в центъра, излезе суха. Охлажда се във формата. Разрязва се на 16 малки или 9 средно големи парчета. Гарнира се с топка сладолед и още череши по желание. След деня на печене се съхранява в хладилник.