Салата от скариди и розов лук с дресинг от червено вино и заатар
 

Днес искам да пиша за Силвена Роу, която е едно от най-големите ми вдъхновения. Тя е британска готвачка с български произход и страхотен пловдивски акцент. Абсолютна богиня на кухнята, може би и заради факта, че баща й е турчин. Освен това и той е голям кулинар, а тя твърди, че именно от него е наследила любовта към хубавата храна. Тя има две книги на български език, издадени от “Ентусиаст”. И двете са гениални.

За нея знам, още когато имаше кулинарно шоу по bTV преди години, което, разбира се, потъна след първия си сезон. До известна степен неуспехът му се дължеше, че се излъчваше в понеделник вечерта във време, когато съвсем малко аудиторията се интересуваше от този тип програми. След това бе преместено в най-негледаемото време от седмицата (като изключим малките часове на деня) - събота следобед. Но да оставим настрана проблемите и да погледнем към ползите. Още с първия епизод Силвена Роу ме запали по готвенето. Спомням си, че направих панирана риба с пържени картофи и сос “тартар”, които бяха минали през творческата й интерпретация. И оттогава съм безрезервен нейн почитател. Тази жена има фантастичен усет за съчетаване на продукти и техники на приготвяне, без да убива удоволствието от готвенето. Отделно от уменията й, които са признати от друг мой идол - Хестън Блументал, температментът й е очарователен. Сърцата, земна, емоционално интелигентна, забавна, ексцентрична, но не просташки натрапчива… 

DSC_1174_Fotor.jpg

Книгите й ме спечелиха съвсем обяснимо заради ориенталските си вкусове от Източното Средиземноморие. Изумен съм от сирийското кулинарно наследство - толкова богато на текстури и аромати. Само мога да си представя как се чувства Роу след заличаването на Сирия (нейният любим град е Дамаск)…

Аз въртя споделна и дълбока любов с Истанбул от 4 години. Много ми е мъчно за този град и въобще за Турция, за тази имперска държава, която е в това положение днес. Благополучието на който и да е народ е водене на политика в правилната посока, но дестибилизацията на държави, упадъкът им също е политика. Нищо не се случва по случайност и изобщо не мога да вярвам, че е божа работа. Господ може да гледа отгоре, но определено няма работа в международните отношения. Само се моля скоро да приключи обличаването на културата на Изтока, но трудно сам си вярвам. 

За да не става съвсем тъжно, вдигам настроението с настоящата рецепта. Добавих няколко вкуса и една техника за оцветяване на червения лук, която прави ястието наистина интересно за окото. Цитрусовата морска сол с лимонова мащерка, която използвам в рецептата, идеално се вписва в ястия с картофи, птичи меса и риби и морски дарове. Добавя леко хладна свежест към морето и неговите обитатели, гали и превъзбужда едновременно. Оставям и част от обвивката на скаридите и главите им, защото така се запазва вкуса им при термична обработка. Не се гнусете, иначе ще съжалите.

Салата от скариди и розов лук с дресинг от червено вино и заатар

Рецептата е адаптирана от книгата на Силвена Роу “Пурпурен цитрус и сладки ухания”.
Техниката за порозовяването на лука е от “Меню”.

За 4 порции.

За салатата:

1 малка глава червен лук, нарязана на кръгчета
сокът от 1 портокал
сокът от 1 лимон
2 шепи рукола
1 връзка репички
1/2 връзка копър
12 кралски скариди
1 с.л. кокосово масло
цитрусова морска сол на вкус

За дресинга:

2 с.л. зехтин
2 с.л. от плодовият сок за салатата
2 с.л. червено вино
1 ч.л. заатар
сол на вкус

ядливи цветя за декорация, по желание

Лукът се слага в цедка и се залива с 1 л вряща вода. Поставя се в купа и се залива със сока от портокала и лимона. Престоява за поне 30 мин. Колкото повече стои в соковете, киселината в тях ще го прави все по-розов.

Междувременно репичките се нарязват на тънки кръгчета. Листата на копъра се откъсват, без да се режат. В голяма купа за салата се смесват руколата, репичките и листата от копър.

Скаридите се почистват от обвивката, като се оставят главите и опашките. В широк тиган се загрява кокосовото масло на умерен котлон. Добавят се скаридите се сотират за 2 мин. от всяка страна, като същевременно ги посолите с цитрусовата морска сол. Внимава се да не им паднат главите.

За дресинга се заделят 2 с.л. от плодовия сок, в който е престоял лукът. Всички съставки се смесват и се посолява на вкус. Разбъркват се, докато се получи еднородна смес. Към салатата се добавя розовият лук. Салата се овкусява с дресинга и се разпределя по чинии. Отгоре се подреждат скаридите и се декорира с ядливи цветя по желание.