Лек тарт с майер лимони
 

Този блог и тази публикация закъсняха доста. През годините прочетох безброй кулинарни публикации и с течение на времето все по-добре осъзнавах, че все повече неща не мога да направя в кухнята. Дали от свръх себеочакване или от голяма самокритика, но все отлагах направата на блог. Може би затова пък започнах да каня често гости вкъщи. По едно време толкова често, че котката ми Номи оставаше недоволна. На всички им беше много вкусно, а това ме правеше щастлив. Винаги някой казваше, че “този талант не може да остане между тези четири стени”, но добре знам колко труд трябва, за да се покаже пред още повече хора.

Накрая се запитах с какво мога да допринеса за кулинарното блогърство у нас. Просто с това, че съм мъж. И макар да не съм сексист, бих успял да намеря няколко разлики между мъжете и жените в кухнята, което е напълно нормално. Любимите ми блогове и сайтове ме научиха да готвя, но не задоволиха до пълна степен вкусовите ми очаквания. Направих лична справка и всички техни автори са жени. А мисля, че мъжете има какво да покажат в кухнята и този стереотип от социалистическо време би трябвало вече да изчезва. Кулинарните предавания са водени предимно от мъже заради домакините зрителки, но пък в риалити форматите преобладават мъже, което ме навява на мисълта, че нещата започват да се подобряват. Време е мъжете да влязат в кухнята, готвенето не е “женска работа”. И ние имаме какво да покажем - наситени вкусове, смели комбинации и впечатляващи текстури, които да са подплатени с история и култура.

За избора на първата си рецепта мислих много и накрая се отказах от това, докато не попаднах на майер лимони. Сигурно сте попадали на тях, но често дори продавачите не знаят, че се различават от обикновените, с които сме свикнали целогодишно. Те са сорт, който се отличава с оранжевата си кора, а вкусът е по-мек, не толкова кисел и с нотки на мандарина. У нас съм ги срещал от зимно време до края на пролетта. Попадал съм на особено сполучлива рецепта за осолени майер лимони, които си подхождат прекрасно с меса и салати, но реших с тях да приготвя десерт. Защо ли? Десертите са отпразнуването за хубаво приготвената храна преди това. Те са последното удоволствие на масата и не бих се отказал от тях. Спрях се на рецепта от блогъра и редактор в сп. “Food&Wine” Камран Сидики, влязла в първата му книга “Hand Made Baking”. Нея получих като подарък за 25-и си рожден ден от моята братовчедка Стефани, когато бях във Виена заради лечението на майка ми Хриска. Не беше приятен престоят, но бих се отказал от всеки рожден ден, за да бъде майка ми жива и здрава. Защото, както прочетох някъде, децата стават възрастни тогава, когато родителите им си отидат.

Този тарт е за тях. Фани, благодаря за прекрасната книга! Мамо, бъди жива и здрава! А вие не се притеснявайте, че има различни техники в рецептата. Тартът е лек, нежен и освежаващ. Ако не успеете да намерите майер лимони, ги заменете с обикновени, но увеличете захарта на 100 г в лимоновия крем.

Лек тарт с майер лимони

Рецептата е от книгата “Hand Made Baking” на Камран Сидики.
За 8-10 порции.

За масленото тесто:

250 г бяло брашно
50 г пудра захар
1/2 ч.л. морска сол
225 г студено масло, нарязано на малки кубчета
75 мл прясно мляко, много студено
1 жълтък, студен

За крема:

2 ч.л. кора от майер лимони
90 мл прясно изцеден сок от майер лимони
50 г захар фин кристал
3 яйца
1 жълтък
щипка сол
100 г масло, нарязано на малки кубчета

За завършване:

50 г сини боровинки
пудра захар

За масленото тесто се смесват брашното, пудрата захар и солта в средно голяма купа. В купичка се смесват прясното мляко и жълтъкът. Към брашнената смес с добавя маслото и се втрива с пръсти до получаване на трохи. Важно е да се извърши бързо, за да не започне маслото да се топи от топлината на ръцете. Добавя се млечната смес и с бързи движения на върховете на пръстите се оформя тесто, без да се меси. Оформя се на топка и се разделя на две части. Оформят се на дискове и се увиват в стреч фолио. Оставят се в хладилник за поне 2 часа или докато се стегне. За тарта е необходима половин доза или един от дисковете. Останалата част може да се съхранява няколко дни в хладилник или 3 месеца във фризер.

Фурната се нагрява на 200ºС. Работен плот се поръсва с брашно. Масленото тесто се разточва на кръг с дебелина 4 мм и диаметър 30 см. Тестото се прехвърля в тава с падащо дъно с диаметър 25 см и височина 2,5 мм и се притиска към стените й. С остър нож се изрязва излишното тесто по краищата. Тавата се оставя във фризера за около 30 мин.

Тестото се изважда от фризера, надупчва се с вилица и се покрива с хартия за печена. Върху нея се поставят тежести за пай, керамични топчета или зрял боб. Пече се 15 минути в предварително загрятата фурна на средно ниво. След това тежестите се отстраняват заедно с хартията за печене и се допича за още 10 минути или докато придобие златист цвят. Изважда се и се оставя настрана, а фурната - включена.

За лимоновия крем касерола се нагрява на умерен котлон. Добавят се лимоновата кора, прясно изцеденият сок, захарта, яйцата, жълтъкът и солта и се разбъркват добре с телена бъркалка. Добавя се маслото и се бърка непрекъснато, докато се разтопи. Бъркането продължава, докато кремът се сгъсти и придобие консистенция, подобна на пчелен мед. Готов е, когато с въртеливо движение на ръката, бъркалката оставя следа в сместа. Кремът се охлажда. Добавя се върху изпечената основа и се заглажда внимателно. Пече се 4-7 мин. или докато кремът не трепва при потупване на тавата. Готовият тарт се изважда внимателно от тавата и се оставя да се охлади напълно върху решетка. Декорира се със сините боровинки и се поръсва с пудра захар преди сервиране.