Тарт Татен с банани и таханов карамел и сметана с коняк
 

Както се вижда, последните дни съм по-активен в блога, отколкото преди. Това се дължи и на факта, че след като се върнах от Виена, се разболях и си седя предимно вкъщи. А най-доброто занимание в оползотворяване на времето е готвенето естествено. След няколко солени рецепти много ме засърбяха ръчичките да приготвя нещо сладко. Толкова е странно. Не го направих с мисълта и желанието да го изям всичкото. Бих си опитал дори само веднъж, за да разбера все пак какъв вкус представям, макар че и тук има нещо много странно. Знам вкуса, без да съм опитал и хапка от него.

Banana_Tatin1.jpg

Когато си мисля за някоя рецепта, мозъкът ми претворява най-вече вкуса. Чета съставки, гледам начина на приготвяне, представям си как ще се получи. Но за да приготвя нещо, особено за блога, почти винаги знам какъв вкус ще има. Единствено ръжените мини пайове с ябълки, люти чушки и чедър не знаех какво усещане ще донесат. Изключително е чувството да сбъдваш желанията си за вкус. А той се възпитава с хубава храна и добро наследство. За него благодаря на скъпата ми майка, която жертваше много, за да възпита у мен добрия вкус към домашната храна. 

Banana_Tatin2.jpg

Когато бях съвсем малък, седях понякога в кухнята да я гледам как подготвя продуктите за вечеря. Исках и да се включа да й помагам. Виждах нещо много уютно и смислено в цялата работа. В последствие, когато пораснах и се научих да готвя, осъзнах, че съм придобил много ценно умение. Никакви кулинарни техники, никакви впечатляващи визии на ястия и десерти, никакви изненадващи ухания нямат смисъл, ако не носят радост на околните. Затова много се различават ресторантите от домашната кухня. Тук много често съм виждал човек да е на ресторант, колкото да се нахрани или да се покаже, или да се отбележи от мястото във Фейсбук. За съжаление съвсем малко са местата, където да отидем заради самата храна и тя да е тема на разговор. В такова място съм бил веднъж - ресторант Höst в Копенхаген. Изумително събитие за сетивата. Надявам се и тук да има места, където храната да е единственият център, а не виното, алкохолът, обстановката, клиентите. 

Banana_Tatin4.jpg

А до тогава не само ще готвим вкусно, а ще създаваме спомени у дома. Има няколко десерта, които станаха емблематични за кулинарните ми умения, които съм приготвял през годините. Много добре си спомням, когато направих първите си еклери, какви реакции производеха. Или след като се върнах от един кулинарен курс със сладкиш “Бийненщих”. Всъщност нищо не е трудно и сложно, стига да има за кого да го направиш и да го зарадваш. Няма смисъл от съвършени рецепти, ако няма някой несъвършен, но специален, с когото да я споделиш. Такава е и днешната рецепта. Всички знаем тарт Татен - класическият френски десерт с ябълки и карамел, който се получил това, което е, по грешка на сестрите Татен през 1898 г. Затова реших да запазя лесната техника на приготвяне, но да променя малко продуктите. Исках да запазя смисъла на класиката, но да осъвременя малко вкусовете. И се получи страхотен тарт Татен с банани и таханов карамел и сметана с коняк. Но и най-вкусният десерт е нищо без любими хора. Васко първи го опита и много го хареса. После тартът отиде на гости на Марио и Марчета (двама наши приятели), откъдето не се върна повече. И така изпълни мисията си - да зарадва някого. Зарадвайте и вие. Вкусно е!

Banana_Tatin5.jpg

Тарт Татен с банани и таханов карамел и сметана с коняк

Идеята за рецептата е от книгата “Lomelino's Pies” на Линда  Ломелино.
За 6-8 порции.

За масленото тесто:

200 г брашно
125 г студено масло на кубчета
4-5 с.л. ледена вода

За бананите и тахановия карамел:

6 средно големи банана
55 г масло
125 г бяла захар, фин кристал
1/3 ч.л. морска сол
1/3 ч.л. цейлонска канела
2 с.л. пълнозърнест сусамов тахан

За сметаната с коняк:

200 мл сметана, мин. 30% масленост, добре охладена
2 с.л. бяла захар, фин кристал, по желание
1 с.л. коняк
малка щипка цейлонска канела

За масленото тесто в купа се смесват брашното и маслото. С бързи движения на пръстите или с ръчен бленден се стрива маслото, докато сместа не заприлича на трохи. Работи се бързо, но старателно, за да не започне маслото да се топи от топлината на ръцете. По малко на капки се добавя с едната ръка от ледената вода, а с другата тестото се събира на топка. Не бива да се меси и работи с тестото на този етап твърде дълго, за да не започне маслото да се топи, а тестото да стане жилаво. Трябва да се добави толкова вода, колкото позволява на тестото да застане на топка, без обаче да лепне. Притиска се под формата на диск, увива се в прозрачно фолио и се прибира в хладилник за 1-2 часа или докато стегне.

Фурната се нагрява на 200 градуса.

За тахановия карамел в тиган на умерен котлон се слагат захарта, маслото и солта. След като започнат да се разтопяват, се разбъркват от време на време, за да не загарят. Трябва да се получи карамелена смес с цвят на кехлибар, но да не е твърде тъмен. Прибавят се канелата и таханът, разбърква се, котлонът се изключва и сместа веднага се изсипва в тава с диаметър около 22-23 см. Отгоре се подреждат обелените банани така, че да запълнят цялата тава. Може да се наложи някои от бананите да се нарежат на парчета, за да запълнят дупките.

Тестото се изважда от хладилника. Ако е много стегнато, се оставя за няколко минути на стайна температура или докато стане удобно за разточване. Лист хартия за печене се поръсва с малко брашно, отгоре се поставя тестото, поръсва се отново с малко брашно и се поставя върху него втори лист хартия за печене. Тестото се разточва на кръг с диаметър около 25-26 см. Ако отново е омекнало много, се поставя за кратко в хладилник. След това се пренася внимателно от хартията върху бананите и се подпъхва по периферията на тавата така, че да образува борд около бананите.

Тартът се пече в предварително загрятата фурна около 25-30 мин. или до златисто. Изважда се от фурната и се охлажда за 5-10 минути. След това се обръща внимателно върху широка чиния или поднос.

Докато се охлажда до степен, подходяща за сервиране, се приготвя сметаната. В купа се излива сметаната и с миксер се разбива от ниска към висока степен до степен полутвърди връхчета. В този момент се добавя захарта по желание. Разбива се напълно до степен твърди връхчета. Добавя се конякът и се разбива още малко за кратко, колкото да се смеси добре алкохолът със сметаната. Поставя се в подходяща купа и се окрасява с щипката канела.

Тартът се сервира топъл или със стайна температура, гарниран с голяма лъжица от сметаната.